Краят
Вече се приближаваха до мястото. Беше доста голяма площ. По средата на ограденото място имаше огромна метална кула, висока около сто метра. Тъй като смъртожадните още строяха, хвърчаха искри, а около кулата се вдигаше дим. Осветлението беше силно. По небето нямаше никакви звезди.
Хари, Рон, Хърмаяни и останалите членове на ВОДА вървяха бавно. Щом влязоха видяха че ограденото място е издълбано-дълбоко около десет метра.
- Хърмаяни-каза Хари. – Къде ще е най-удобно да направиш магията.
- Където и да е-отговори момичето. – няма значение. Нужно е да му приложиш заклинанието „Аверлагус” а аз ще свърша с останалото. Обезсилването ще трае само петнадесет минути. Ще се пробвам тук.
Всички освен Хърмаяни тръгнаха.”Не ме е страх” повтаряше си Хари през няколко секунди.
Щом стигнаха до ръба, пред тях се откриха хиляди смъртожадни.
- Не ме е страх.-казваше си Хари.
- Наистина ли?-попита момче от групата.
- Не ме е страх. С подходящи медикаменти ще открия Волдемор преди те-всички смъртожадни чуха че се говори и се обърнаха. – да ни видят.
- Хари?- пак се обади някой от групата с много уплашен глас.
- Спомнете си какво ви казах вчера!-отвърна Хари.
И беше прав. Думите му вчера бяха много вдъхновяващи.Всички си спомниха какво каза той. В ума на всички беше вчерашната картина, и как Хари казва:
- На този цвят сме с една цел-да победим Волдемор. Заедно ще успеем. Всеки от нас допринася по малко за победата. Направете избора си. Оставате ли, или се отказвате. Готови ли сте да бъдете силни?
В този момент всички ги обзе странно чувство.Ставаха по-силни и по-силни.Тогава Драко каза:
- Тези момчета са храна за червеите.
Всички наскачаха около групата. Заваля дъжд от разноцветни заклинания. Всичките по инстинкт на биещите се. Всеки човек от ВОДА се занимаваше с двама-трима смъртожадни. Някои от децата ги удряха с ръце за да спечелят две-три секунди. Хари трябваше да се промъкне, за да намери Волдемор и да освободи Джини. Затова си проправи път към прииждащите демони и затича към кулата. Бягайки, той забеляза гологлав мъж с необичаен цвят на кожата. В този момент белегът го проряза така както никога. Хари знаеше кой е този мъж.
- „Акцио оръжие”. –прошепна той, и десет секунди по късно в ръката му се появи гигантски чук.
Приближи се тихо до Волдемор и извика „Хей!”.Мъжът се обърна, а Хари го удари от ляво с всичка сила.
- Мъгълските оръжия също могат да вършат работа.-промърмори той с подигравка.
Загледа се и видя че отряда от министерството идва.Насочи пръчката си и извика. „Аверлагус”. Появи се светло лилава светлина която обгърна Волдемор и него. Задуха силен вятър, а с него отлетя нещо бяло. Хари разбра че това са силите им.
- ХАРИИИИ, ТУК ГОРЕ СЪМ! ХАРИИИИИ!- извика Джини от върха на кулата.
Хари погледна нагоре и се загледа за секунда. Затича се с чука към стълбите, и удари смъртожадния който седеше в началото, щом той вдигна пръчка към него.След това продължи нагоре.В това време Волдемор се съвзе, видя че Хари тича нагоре вдигна магическата си пръчка и извика:
- Авада Кедавра!-но с почуда установи че нищо не става. След това тръгна след него.
Щом Хари изкачи първите петнадесет стъпала, Волдемор го настигна.Опита се да удари Хари с юмрук, но момчето приклекна за миг.Щом се изправи, ученикът удари мъжа с чука през лицето и тръгна. За да не падне, гологлавият се хвана за тръба, махна с крак, и удари Хари по кръста. Момчето също се хвана за тръба за да не падне. Обърна се и удари Волдемор с чука по корема. Мъжът (естествено) приклекна, но момчето махна нагоре с оръжието и пак удари гологлавия. Лордът приклекна този път назад, но бързо се съвзе и изби чука от ръцете на Хари. Оръжието се заплете в една верига. Момчето се опита да го стигне, обаче Волдемор дръпна друга верига, спусна се и удари ученикът. Той падна на земята. Щом се изправи гологлавият го удари с юмрук, но за съжаление този път успя. Момчето се хвана за хоризонтално сложена тръба за да не падне от кулата. Обърна се, залюля се и удари лорда. Веднага приклекна защото мъжът пак се засили, за да го удари. Хари мина зад врага си, махна с крак и го удари в кръста.
- ХАРИИИИИИИИИИ!-извика пак Джини.
Хари се обърна, и започна да се катери за скелето на кулата. Волдемор тръгна към него и го удари в корема.Момчето едва не загуби равновесие, но махна с крак и удари врага си по главата. От силният удар мъжът се хвана за вертикална тръба. Ученикът още веднъж удари врага си в кръста, след това тръгна. Волдемор го настигна, хвана го за дясната ръка,обърна го към себе си и го удари в корема. Момчето се съвзе бързо и направи същото. После пак тръгна да се качва по скелето. Мъжът заобиколи, и го изпревари. Когато се изравниха, го удари в краката, и Хари се плъзна надолу. Слава Богу че се държеше с ръце. Озова се там, от където беше тръгнал. Той също заобиколи. Щом стигна до врага си махна с крак, и го удари през лицето. После тръгна надолу и си взе чука.Когато махна с нега, на гологлавият се наведе. Хари пак махна, само че нагоре и този път успя да удари мъжът, който се наведе назад съвземайки се светкавично се наведе за да се предпази от следващия удар. Този удар изби една стълба буквално от кулата-на земята. За да отвърне, лордът удари лицето на Хари. Момчето беше на ръба, но изгуби равновесие.